Дядо Коледа, татко ми дай!Дай ми майчица, нежна и мила!Ала, деденце, миличък, знай –аз ги искам за Нова година.Ти познаваш ли Гошко? Та тойбеше моят приятел до вчера.Беше колкото мене на бой.Друг едва ли такъв ще намеря.С него спяхме легло до леглои си имахме общи играчки.Даже ново почти колело,със верига, звънче и спирачка.Да ти кажа ли? С Гошко веднъжза това колело се посбихме.Аз заплаках, макар че съм мъж,после двамата пак се сдобрихме.Ти не ни се сърди, дядо мой!Ние мъничко само се сбихме.Днес го няма. Отиде си той,а – повярвай! – така го обичам!Вчера чичко един го видяи взема го за Нова година.Във очите му радост съзрях.Исках с него и аз да замина.Но сме тук с колелото сами...плача аз и звънчето проплаква,а пък Гошко сега е щастлив,свойте мама и татко дочакал.Дядо Коледа, татко ми дай!Дай ми майчица, нежна и мила!Ала, деденце, миличък, знай –аз ги искам за всяка година!Румен Ченков